Аз съм стая в мъничка къща,
със прозорче и бели стени,
често спомени тук се завръщат,
на перваза ми зреят мечти.
Вечер паля си газена лампа,
не обичам този нов, лъскав свят,
имам черга от баба тъкана,
пред вратата ми - стар, дървен праг.
Ставам рано, наклаждам си огън,
слагам бяла покривка с цветя.
Е, понякога имам тревоги,
уж съм стая, а всъщност жена.