Ужасно
Износен като стара дреха,
животът ме бързо руши
и няма време дори за утеха,
и няма време дори за мечти.
И всеки ден онази умора
с трамвая води ме вкъщи.
Блъскам се в някакви хора,
в лицата им сиви и тъжни.
А дойде ли плаха в нощта
със своите бели коси,
луната ме връща обратно в деня
и вгледан ме хвърля в сълзи.
Че грозна ми е красивата гледка,
която никога се не мени...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Тодоров Todos los derechos reservados
Свиквай, така е в реалността.
