13.10.2009 г., 20:58 ч.

Ужасно 

  Поезия » Любовна
812 0 4
Износен като стара дреха,
животът ме бързо руши
и няма време дори за утеха,
и няма време дори за мечти.
И всеки ден онази умора
с трамвая води ме вкъщи.
Блъскам се в някакви хора,
в лицата им сиви и тъжни.
А дойде ли плаха в нощта
със своите бели коси,
луната ме връща обратно в деня
и вгледан ме хвърля в сълзи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??