24 mar 2011, 15:06

Укротяване на опърничавата

2.6K 1 49
Да би могла, дори и на инат,
да пръкнеш челяд с мен под керемида,
аз бих отмъкнал дръзко - цвят по цвят -
градините висящи
                                на Семирамида.

Аз бих откупил всеки божи час
без тебе, дето съм живял - напразно,
и всяко твое идване и власт 
ще чествам в себе си...
                                подобно празник.

А сетне бих подпалил в устрем млад
не Троя - ябълката на раздора,
а този свят - един ужасен свят -
сред който те деля
                                със чужди хора.

И бих взривил сърцето най-подир,
което бие сякаш за последно,
ако наместо страст, издишва мир,
когато мълчаливо
                                    те погледна...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...