Укротяване на опърничавата
Да би могла, дори и на инат,
да пръкнеш челяд с мен под керемида,
аз бих отмъкнал дръзко - цвят по цвят -
градините висящи
на Семирамида.
Аз бих откупил всеки божи час
без тебе, дето съм живял - напразно,
и всяко твое идване и власт
ще чествам в себе си...
подобно празник.
А сетне бих подпалил в устрем млад
не Троя - ябълката на раздора,
а този свят - един ужасен свят -
сред който те деля
със чужди хора.
И бих взривил сърцето най-подир,
което бие сякаш за последно,
ако наместо страст, издишва мир,
когато мълчаливо
те погледна...
да пръкнеш челяд с мен под керемида,
аз бих отмъкнал дръзко - цвят по цвят -
градините висящи
на Семирамида.
Аз бих откупил всеки божи час
без тебе, дето съм живял - напразно,
и всяко твое идване и власт
ще чествам в себе си...
подобно празник.
А сетне бих подпалил в устрем млад
не Троя - ябълката на раздора,
а този свят - един ужасен свят -
сред който те деля
със чужди хора.
И бих взривил сърцето най-подир,
което бие сякаш за последно,
ако наместо страст, издишва мир,
когато мълчаливо
те погледна...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
