Укротяване на опърничавата
Да би могла, дори и на инат,
да пръкнеш челяд с мен под керемида,
аз бих отмъкнал дръзко - цвят по цвят -
градините висящи
на Семирамида.
Аз бих откупил всеки божи час
без тебе, дето съм живял - напразно,
и всяко твое идване и власт
ще чествам в себе си...
подобно празник.
А сетне бих подпалил в устрем млад
не Троя - ябълката на раздора,
а този свят - един ужасен свят -
сред който те деля
със чужди хора.
И бих взривил сърцето най-подир,
което бие сякаш за последно,
ако наместо страст, издишва мир,
когато мълчаливо
те погледна...
да пръкнеш челяд с мен под керемида,
аз бих отмъкнал дръзко - цвят по цвят -
градините висящи
на Семирамида.
Аз бих откупил всеки божи час
без тебе, дето съм живял - напразно,
и всяко твое идване и власт
ще чествам в себе си...
подобно празник.
А сетне бих подпалил в устрем млад
не Троя - ябълката на раздора,
а този свят - един ужасен свят -
сред който те деля
със чужди хора.
И бих взривил сърцето най-подир,
което бие сякаш за последно,
ако наместо страст, издишва мир,
когато мълчаливо
те погледна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
