Улица
Облак бял
се превива от смях,
а от синьо
прелива небето.
От любов
ще се пръсне до тях
и от истинска
радост сърцето.
Не сгреших
ли да мина от тук,
дали
ще понеса
чудесата.
Всяка крачка
е спомен и звук,
а опасност
е красотата.
Хоризонтът
изкъпан блести.
Изотерми
балконите
свързват.
Не докосвам
земята почти
и е пълно
сърцето -
ще гръмне.
Ще избухне
от щастие.
Знам,
ти от
волния
вятър лyдеещ
ще научиш -
аз минах
от там,
улицата
където живееш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados
