Aug 22, 2009, 12:58 PM

Улица 

  Poetry
514 0 9

Облак бял
се превива от смях,
а от синьо
прелива небето.
От любов
ще се пръсне до тях
и от истинска
радост сърцето.

Не сгреших
ли да мина от тук,
дали
ще понеса
чудесата.
Всяка крачка
е спомен и звук,
а опасност
е красотата.

Хоризонтът
изкъпан блести.
Изотерми
балконите
свързват.
Не докосвам
земята почти
и е пълно
сърцето -
ще гръмне.

Ще избухне
от щастие.
Знам,
ти от
волния
вятър лyдеещ
ще научиш -
аз минах
от там,
улицата
където живееш.

© Бисер Бойчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??