Уличната светлина

24 sept 2008, 19:44

Poesía » De amor

570 0 0

И уличните лампи

пусто, глухо светят.

В някакъв излъскан,

лачен сън.

И Тя и Той стоят...

така перфектно!

Под една от лампите навън.

"Обичам те" - и каза той.

Някак глухо, пусто, като

светлината там.

Искрите липсваха.

Гълъб само литна.

За любовния вестител

беше срам.

Целунаха се. Беше кратко.

Светлината сякаш плачеше сама.

Болеше я за исканото само.

Светлееше за Него - хладно.

За Нея - ронеше сълза.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.