Sep 24, 2008, 7:44 PM

Уличната светлина

  Poetry » Love
846 0 0
 

И уличните лампи

пусто, глухо светят.

В някакъв излъскан,

лачен сън.

И Тя и Той стоят...

така перфектно!

Под една от лампите навън.

 

"Обичам те" - и каза той.

Някак глухо, пусто, като

светлината там.

Искрите липсваха.

Гълъб само литна.

За любовния вестител

беше срам.

 

Целунаха се. Беше кратко.

Светлината сякаш плачеше сама.

Болеше я за исканото само.

Светлееше за Него - хладно.

За Нея - ронеше сълза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Ракова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...