Уличната светлина
848
0
0
И уличните лампи
пусто, глухо светят.
В някакъв излъскан,
лачен сън.
И Тя и Той стоят...
така перфектно!
Под една от лампите навън.
"Обичам те" - и каза той.
Някак глухо, пусто, като
светлината там.
Искрите липсваха.
Гълъб само литна.
За любовния вестител
беше срам.
Целунаха се. Беше кратко.
Светлината сякаш плачеше сама.
Болеше я за исканото само.
Светлееше за Него - хладно.
За Нея - ронеше сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Ракова Всички права запазени
