вървя по улици познати,

но изгубен чувствам се по тях,

все усещам някой, че ме следва,

обръщам се, но няма никой всеки път,

прогонвам мисли на уплаха

и зарейвам поглед

в облаците на талази, стар познат,

изваян от спомени неизживени, минава покрай мен,

но вместо отчаяно в него да се впия

и в еуфория фалшива пак да се затрия,

измервам го с поглед мил,

преглъщам гладно споменът, който бе се появил

и с треперещи крака, но смела крачка,

разминах се с него без да се разплача.