Улови го!
Не е ли тъжно любовта да свърши
като ефирен повей от крила
на мъничко амурче неродено,
прелитащо над твоята глава?
Не е ли още по-жестоко
уплашен да му хвърлиш камък ти,
с ръцете си да му направиш вятър,
очи да стиснеш то да си върви?
Не е ли глупаво да се залостиш
със спомените си в нощта
и злобно да разравяш костите
на минали любови и дела?
Не си уверен в мойта искреност.
Очакваш да те нараня.
Така е може би, любими,
но нека да рискуваме все пак.
Ти знаеш, че усилие се иска
амурчето да порасте,
да се превърне в прелестна богиня
и на Парнас любов да ти даде.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
