Не е ли тъжно любовта да свърши
като ефирен повей от крила
на мъничко амурче неродено,
прелитащо над твоята глава?
Не е ли още по-жестоко
уплашен да му хвърлиш камък ти,
с ръцете си да му направиш вятър,
очи да стиснеш то да си върви?
Не е ли глупаво да се залостиш
със спомените си в нощта
и злобно да разравяш костите
на минали любови и дела? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация