24 may 2007, 10:56

Умирам!

Poesía

766 0 3

"Липсваш ми",

искам да ти кажа.

Липсваш ми,

как да ти докажа?

Виках - не ме чу,

плаках - сълзите ми не видя.

Болката ми не усети,

за мъката дори не се досети.

Изгубих куп възможности -

не мога вече да се смея,

в състояние не съм дори да спя.

Денят е нощ,

защото слънце вече не изгря,

а душата ми завинаги умря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

batkosio (Костадин Петров)

Не само ти ме вдъхновяваш, Цвете мое...

2007-05-24T22:45:06+03:00
KurtiCatA (Едно Такова)

М да и аз съм бил в такова положение,но с времето нещата се оправят малко по-малко

2007-05-24T16:00:42+03:00
Love (Ванина)

Веси недей така!Винаги има път напред и надежда за нещо ново!Усмихни се!Поздрави!

2007-05-24T10:58:32+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0