"Липсваш ми",
искам да ти кажа.
Липсваш ми,
как да ти докажа?
Виках - не ме чу,
плаках - сълзите ми не видя.
Болката ми не усети,
за мъката дори не се досети.
Изгубих куп възможности -
не мога вече да се смея,
в състояние не съм дори да спя.
Денят е нощ,
защото слънце вече не изгря,
а душата ми завинаги умря!
© Веселина Костадинова Всички права запазени