24.05.2007 г., 10:56

Умирам!

759 0 3
 

"Липсваш  ми",

искам да ти кажа.

Липсваш ми,

как да ти докажа?

Виках - не ме чу,

плаках - сълзите ми не видя.

Болката ми не усети,

за мъката дори не се досети.

Изгубих куп възможности -

не мога вече да се смея,

в състояние не съм дори да спя.

Денят е нощ,

защото слънце вече не изгря,

а душата ми завинаги умря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не само ти ме вдъхновяваш, Цвете мое...
  • М да и аз съм бил в такова положение,но с времето нещата се оправят малко по-малко
  • Веси недей така!Винаги има път напред и надежда за нещо ново!Усмихни се!Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...