Щом бавно настъпи нощта
и хвърли над мен наметало,
аз бавно напускам света,
умирам за ново начало.
Умирам, тъй бавно на кръст
съм сякаш разпънат от дните,
в които не съм била до теб,
но съм преследвала мечтите.
Умирам в нощта, но без страх,
със болка сладка заспивам,
знам с утрото слънчево пак,
че дваж по-обичаща се раждам.