12 апр. 2009 г., 12:54

Умирам...! 

  Поэзия » Любовная
953 0 4
Щом бавно настъпи нощта
и хвърли над мен наметало,
аз бавно напускам света,
умирам за ново начало.
Умирам, тъй бавно на кръст
съм сякаш разпънат от дните,
в които не съм била до теб,
но съм преследвала мечтите.
Умирам в нощта, но без страх,
със болка сладка заспивам,
знам с утрото слънчево пак,
че дваж по-обичаща се раждам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Футболистката Все права защищены

Предложения
: ??:??