Apr 12, 2009, 12:54 PM

Умирам...!

  Poetry » Love
1.1K 0 4

Щом бавно настъпи нощта

и хвърли над мен наметало,

аз бавно напускам света,

умирам за ново начало.

Умирам, тъй бавно на кръст

съм сякаш разпънат от дните,

в които не съм била до теб,

но съм преследвала мечтите.

Умирам в нощта, но без страх,

със болка сладка заспивам,

знам с утрото слънчево пак,

че дваж по-обичаща се раждам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Футболистката All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми, само без последния ред, римата съвсем я няма!
  • И аз се сетих за Дебелянов... Честно казано от нещата, които си публикувала тук, това най-много ми допадна.
    Но мисля, че имаш още доста работа. Чети повече и отделяй внимание на нещата, които пускаш.
    Успех!
  • "Аз умирам и светло се раждам,
    разнолика, нестройна душа..."
  • Браво, много ми хареса!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...