Apr 12, 2009, 12:54 PM

Умирам...!

Poetry » Love

1.1K 0 4

Щом бавно настъпи нощта

и хвърли над мен наметало,

аз бавно напускам света,

умирам за ново начало.

Умирам, тъй бавно на кръст

съм сякаш разпънат от дните,

в които не съм била до теб,

но съм преследвала мечтите.

Умирам в нощта, но без страх,

със болка сладка заспивам,

знам с утрото слънчево пак,

че дваж по-обичаща се раждам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gretenceto (Грета Маркова)

Харесва ми, само без последния ред, римата съвсем я няма!

2009-05-14T15:40:46+03:00
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

И аз се сетих за Дебелянов... Честно казано от нещата, които си публикувала тук, това най-много ми допадна.
Но мисля, че имаш още доста работа. Чети повече и отделяй внимание на нещата, които пускаш.
Успех!

2009-04-17T19:15:23+03:00
rajsun (Райчо Русев)

"Аз умирам и светло се раждам,
разнолика, нестройна душа..."

2009-04-12T12:58:35+03:00
Ledena_Kukla (Тя)

Браво, много ми хареса!

2009-04-12T12:58:08+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0