30 jul 2014, 20:53

Умиране на обич

Poesía » De amor

831 0 13

По тъмната извивка на нощта,
ще мина като спомен в теб оголен.
Ще се усмихна и ще подаря
на мислите ти стръкче огън...

В очите ти сълза ще скъса бряг...
между съдбите ни - със мост от болка...
И не е важното, че няма как...
Най-страшното е да умира обич!

Ще хвърлим по очите си вина
и няма как какво е в нас да видим...
По сянката на бледата луна,
тъй както тя дойде, ще си отиде...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lindastefani (Камелия)

Изваяно и пленително!
Поздрави!

2014-07-31T17:23:13+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Силно и красиво! Чудесна образност!Поздрави, Мишо!
Оценявам го!Желая ти хубав творчески ден!

2014-07-31T16:16:00+03:00
valia1771 (Ивон)

Съгласна съм! Страшно е! Харесах!

2014-07-31T15:05:55+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Ще хвърлим по очите си вина
и няма как какво е в нас да видим...
По сянката на бледата луна,
тъй както тя дойде, ще си отиде...

2014-07-31T14:39:45+03:00
Ена (Елена Гоцева)

С Краси.
АПЛОДИСМЕНТИ!!!

2014-07-31T13:59:45+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0