По тъмната извивка на нощта,
ще мина като спомен в теб оголен.
Ще се усмихна и ще подаря
на мислите ти стръкче огън...
В очите ти сълза ще скъса бряг...
между съдбите ни - със мост от болка...
И не е важното, че няма как...
Най-страшното е да умира обич!
Ще хвърлим по очите си вина
и няма как какво е в нас да видим...
По сянката на бледата луна,
тъй както тя дойде, ще си отиде...
© Михаил Цветански All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
