8 may 2007, 10:34

УМОРА

Poesía

639 0 2

УМОРА

О, колко често те познавам,
но пак, и пак не се предавам!
Понякога напрегната дори,
едва по пътя си върви
душата ми лъчиста...

Но посрещнат ли ме те,
децата, с обич чиста,
олеква моето сърце
от надежда напориста.

И бързо обгръща ме мрака,
сънят напира, не чака.
Загърбвам тежкият ден
и в съня си пак обичам
с децата си да тичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

калчева (Елена Калчева)

Благодаря и на двамата, от сърце !

2007-08-29T19:21:10+03:00
jurasik55 (Цветан Бекяров)

чудесна си, обаче: "сънят ме напира, не чака" - усещаш ли поривът нагоре,ти си го написала,има я импресията, защото:"загърбвам си тежкият/ пише се със "Т" накрая - "в съня си пак те обичам", "а децата - пак ги обичам" или - "сред децата пак се затичвам" просто си разкошна, поздравявам те

2007-08-28T16:22:58+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0