8 may 2007, 10:34

УМОРА

Poesía

633 0 2

УМОРА

О, колко често те познавам,
но пак, и пак не се предавам!
Понякога напрегната дори,
едва по пътя си върви
душата ми лъчиста...

Но посрещнат ли ме те,
децата, с обич чиста,
олеква моето сърце
от надежда напориста.

И бързо обгръща ме мрака,
сънят напира, не чака.
Загърбвам тежкият ден
и в съня си пак обичам
с децата си да тичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

калчева (Елена Калчева)

Благодаря и на двамата, от сърце !

2007-08-29T19:21:10+03:00
jurasik55 (Цветан Бекяров)

чудесна си, обаче: "сънят ме напира, не чака" - усещаш ли поривът нагоре,ти си го написала,има я импресията, защото:"загърбвам си тежкият/ пише се със "Т" накрая - "в съня си пак те обичам", "а децата - пак ги обичам" или - "сред децата пак се затичвам" просто си разкошна, поздравявам те

2007-08-28T16:22:58+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0