УМОРА
О, колко често те познавам,
но пак, и пак не се предавам!
Понякога напрегната дори,
едва по пътя си върви
душата ми лъчиста...
Но посрещнат ли ме те,
децата, с обич чиста,
олеква моето сърце
от надежда напориста.
И бързо обгръща ме мрака,
сънят напира, не чака.
Загърбвам тежкият ден
и в съня си пак обичам
с децата си да тичам...
© Елена Калчева All rights reserved.