20 feb 2010, 12:54

Уморен

  Poesía » Otra
1.2K 0 13
"...Подожди немного,
отдохнëшь и ты."
- Лермонтов

Уморен.
От това, че се съмва.
от това, че се мръква.
Уморен съм да нося деня
и да топля нощта.

Уморен съм да нося душа.

Колко пъти минава край мене смъртта
и оставя очите си,
с тях да гледам света,
ръцете си -
с тях да посягам към хляба,
тихи стъпки на есенен дъжд -
да ида навсякъде,
всичко да видя и чуя.

Да остана навсякъде -
всичко видяно и чуто.

И останал без себе си
да въздъхна:
най-страшното беше.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...