Уморен
"...Подожди немного,
отдохнëшь и ты." - Лермонтов
Уморен.
От това, че се съмва.
от това, че се мръква.
Уморен съм да нося деня
и да топля нощта.
Уморен съм да нося душа.
Колко пъти минава край мене смъртта
и оставя очите си,
с тях да гледам света,
ръцете си -
с тях да посягам към хляба,
тихи стъпки на есенен дъжд -
да ида навсякъде,
всичко да видя и чуя.
Да остана навсякъде -
всичко видяно и чуто.
И останал без себе си
да въздъхна:
най-страшното беше.
отдохнëшь и ты." - Лермонтов
Уморен.
От това, че се съмва.
от това, че се мръква.
Уморен съм да нося деня
и да топля нощта.
Уморен съм да нося душа.
Колко пъти минава край мене смъртта
и оставя очите си,
с тях да гледам света,
ръцете си -
с тях да посягам към хляба,
тихи стъпки на есенен дъжд -
да ида навсякъде,
всичко да видя и чуя.
Да остана навсякъде -
всичко видяно и чуто.
И останал без себе си
да въздъхна:
най-страшното беше.
© Райчо Русев All rights reserved.
*
