10 abr 2005, 19:53
Уморен Съм
968
0
0
Уморен е светът, уморен съм и аз.
Широка, черна, безмълвна бездната зее пред нас.
Щракват челюстите и после...нищо
или сгрешил съм - пада главата отсечена, тупва зловещо.
В конвулсии жив съм още. За малко
широко отворени очи, безизразни гледат. Жалко
от себе си, отделен в последни минути на разум,
всичко, което ще видя, ще чуя е вик бездиханен - шум.
И ето блуждае ми взорът, зеници разширени.
Пада обезглавеното тяло, тече кръв черна от черните вени.
Затрупва ме моето АЗ със плътта още топла.
Тъмно е вече, не виждам тунел. Попаднал съм в клопка.
А само нейният образ мъждука там далече.
На безкрайната приказка края ли настъпи вече?
Не! Ново начало, погледни небето сега,
там чака те с нежна ласка твоята любима луна.
Широка, черна, безмълвна бездната зее пред нас.
Щракват челюстите и после...нищо
или сгрешил съм - пада главата отсечена, тупва зловещо.
В конвулсии жив съм още. За малко
широко отворени очи, безизразни гледат. Жалко
от себе си, отделен в последни минути на разум,
всичко, което ще видя, ще чуя е вик бездиханен - шум.
И ето блуждае ми взорът, зеници разширени.
Пада обезглавеното тяло, тече кръв черна от черните вени.
Затрупва ме моето АЗ със плътта още топла.
Тъмно е вече, не виждам тунел. Попаднал съм в клопка.
А само нейният образ мъждука там далече.
На безкрайната приказка края ли настъпи вече?
Не! Ново начало, погледни небето сега,
там чака те с нежна ласка твоята любима луна.
© Борислав Иванов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
