13 jun 2023, 16:48

Уморено

Poesía » Verso libre

763 2 0

Уморено изгрявам,
светя по задължение
Досадно и унило
хвърлям малко лъчи
И днес ми е криво
Ще се скрия зад облак
Ще поплача, за да ми мине

Светя с години...

Тъжно кълбо
Запалвам, раздавам, изгарям, горя
Със всички и с никого
Самотна стихия...
Аз съм голямата илюзия
за могъщото слънце

Един ден няма да ми остане нищо,

един ден няма да изгрея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0