12 oct 2008, 17:31

Уморих се

1.3K 0 5

Уморих се вече да обичам

мълчешком и тайно, да се крия

и на теб мечтите си да вричам,

всеки ден сълзите си да трия.

 

Уморих се скришом да те гледам,

да те сънувам сутрин и да зная,

че ти обичаш нея... и да страдам,

защото винаги такъв е краят.

 

Уморих се от света да бягам

и надеждите лъжливи да събирам,

но ето, че към тях ръка протягам,

макар че търсейки те, аз умирам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искам да Ви благодаря! Знам каква е тайната на нас, творците, за да пишем стойностни творби. Тя се крие в това, че пишем с душата си!Поздрави и усмивки от мен за всички, живеещи в света на изкуството
  • Супер!
  • Самата истина е това! И аз съм уморена...и все пак,не спирам да протягам длан!Харесах
  • Страхотно е!
  • Много е добро!Особено края...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....