Уморих се вече да обичам
мълчешком и тайно, да се крия
и на теб мечтите си да вричам,
всеки ден сълзите си да трия.
Уморих се скришом да те гледам,
да те сънувам сутрин и да зная,
че ти обичаш нея... и да страдам,
защото винаги такъв е краят.
Уморих се от света да бягам
и надеждите лъжливи да събирам,
но ето, че към тях ръка протягам,
макар че търсейки те, аз умирам.
© Янкова All rights reserved.
И аз съм уморена...и все пак,не спирам да протягам длан!Харесах 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
