19 abr 2020, 8:25

Уморих се

741 4 8

Уморих се от въздишане,
всеки ден за мен е вчера.
И възторгът ви излишен е
и не ми е по размера.

Уморих се от любовите,
дето все не са за мене.
От света, от празнословите,
от обратното броене.

Уморих се от възкръсване,
всеки път едно и също.
Шарени лъжи - до втръсване,
зло за обич да се връща.

Уморих се от умората,
векове, душата стене.
Уморен, да вярвам в хората...
Вярват те на думи в мене.

Уморен, богочовешкото
да раздавам - милостиня.
Уморих се. Грях е грешката
да възкръснеш сред пустиня.  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Юри!
  • Рамото, моето, Гени, друго не признавам. По скоро Създателят, уморен нас, Олга.
  • Много добре изградено стихотворение. Но ми се струва, че има философски под текст. Умората не е в личен аспект, а по-скоро едно общочовешко отчаяние от живота. Поздравления!
  • И аз съм уморена, Наде! Едно рамо стига..
  • Светли празници, на всички! Не знам. Друго е посланието, сенсей. Трагедия е за окатите, за слепите, за грешните, за вярващите... Съвсем се омотах...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...