Уморих се от въздишане,
всеки ден за мен е вчера.
И възторгът ви излишен е
и не ми е по размера.
Уморих се от любовите,
дето все не са за мене.
От света, от празнословите,
от обратното броене.
Уморих се от възкръсване,
всеки път едно и също.
Шарени лъжи - до втръсване,
зло за обич да се връща.
Уморих се от умората,
векове, душата стене.
Уморен, да вярвам в хората...
Вярват те на думи в мене.
Уморен, богочовешкото
да раздавам - милостиня.
Уморих се. Грях е грешката
да възкръснеш сред пустиня.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados