19 апр. 2020 г., 08:25

Уморих се

739 4 8

Уморих се от въздишане,
всеки ден за мен е вчера.
И възторгът ви излишен е
и не ми е по размера.

Уморих се от любовите,
дето все не са за мене.
От света, от празнословите,
от обратното броене.

Уморих се от възкръсване,
всеки път едно и също.
Шарени лъжи - до втръсване,
зло за обич да се връща.

Уморих се от умората,
векове, душата стене.
Уморен, да вярвам в хората...
Вярват те на думи в мене.

Уморен, богочовешкото
да раздавам - милостиня.
Уморих се. Грях е грешката
да възкръснеш сред пустиня.  

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Юри!
  • Рамото, моето, Гени, друго не признавам. По скоро Създателят, уморен нас, Олга.
  • Много добре изградено стихотворение. Но ми се струва, че има философски под текст. Умората не е в личен аспект, а по-скоро едно общочовешко отчаяние от живота. Поздравления!
  • И аз съм уморена, Наде! Едно рамо стига..
  • Светли празници, на всички! Не знам. Друго е посланието, сенсей. Трагедия е за окатите, за слепите, за грешните, за вярващите... Съвсем се омотах...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...