Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
19.04.2020 г., 8:25 ч.

Уморих се 

  Поезия » Философска
596 4 8

Уморих се от въздишане,
всеки ден за мен е вчера.
И възторгът ви излишен е
и не ми е по размера.

Уморих се от любовите,
дето все не са за мене.
От света, от празнословите,
от обратното броене.

Уморих се от възкръсване,
всеки път едно и също.
Шарени лъжи - до втръсване,
зло за обич да се връща.

Уморих се от умората,
векове, душата стене.
Уморен, да вярвам в хората...
Вярват те на думи в мене.

Уморен, богочовешкото
да раздавам - милостиня.
Уморих се. Грях е грешката
да възкръснеш сред пустиня.  

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Юри!
  • Рамото, моето, Гени, друго не признавам. По скоро Създателят, уморен нас, Олга.
  • Много добре изградено стихотворение. Но ми се струва, че има философски под текст. Умората не е в личен аспект, а по-скоро едно общочовешко отчаяние от живота. Поздравления!
  • И аз съм уморена, Наде! Едно рамо стига..
  • Светли празници, на всички! Не знам. Друго е посланието, сенсей. Трагедия е за окатите, за слепите, за грешните, за вярващите... Съвсем се омотах...
  • Светли празници ❤️
  • Хубаво.
    И трагедията на прозрелия слепец.
  • "Шарени лъжи - до втръсване,
    зло за обич да се връща" - много точно казано...за съжаление.
    Светли празници от мен!🌹
Предложения
: ??:??