27 sept 2011, 23:33

Умрели чувства

1.1K 0 3

И пак умрях,
но второ погребение не ще направя!
След това някак оживях,
но с това дали ще успея да се справя?
Заровеното вече е изгнило,
на мястото му се намира празнота,
отгоре някакво бодливо цвете се е скрило,
с аромат на самота.
Този път останките не знам къде да скрия,
в огъня или някъде дълбоко във пръстта,
от тях гнездо ли да си свия,
или на кръст с пирони да ги закова?
Да търся ли приказни води
и с камък вързани на дъното да пратя?
Да търся ли чудните гори
и с кибрит да ги запаля?
Да търся ли сини небеса
и при Господ да ги пратя?
Да ги види - да се натъжи
и да възкръсна аз самата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....