27 sept 2011, 23:33

Умрели чувства

1.1K 0 3

И пак умрях,
но второ погребение не ще направя!
След това някак оживях,
но с това дали ще успея да се справя?
Заровеното вече е изгнило,
на мястото му се намира празнота,
отгоре някакво бодливо цвете се е скрило,
с аромат на самота.
Този път останките не знам къде да скрия,
в огъня или някъде дълбоко във пръстта,
от тях гнездо ли да си свия,
или на кръст с пирони да ги закова?
Да търся ли приказни води
и с камък вързани на дъното да пратя?
Да търся ли чудните гори
и с кибрит да ги запаля?
Да търся ли сини небеса
и при Господ да ги пратя?
Да ги види - да се натъжи
и да възкръсна аз самата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...