Умрели чувства
И пак умрях,
но второ погребение не ще направя!
След това някак оживях,
но с това дали ще успея да се справя?
Заровеното вече е изгнило,
на мястото му се намира празнота,
отгоре някакво бодливо цвете се е скрило,
с аромат на самота.
Този път останките не знам къде да скрия,
в огъня или някъде дълбоко във пръстта,
от тях гнездо ли да си свия,
или на кръст с пирони да ги закова?
Да търся ли приказни води
и с камък вързани на дъното да пратя?
Да търся ли чудните гори
и с кибрит да ги запаля?
Да търся ли сини небеса
и при Господ да ги пратя?
Да ги види - да се натъжи
и да възкръсна аз самата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Димова Все права защищены
Благодаря ти 
!!!