Умри, любов моя

Махни се, мразя те, обичам те, ще те убия!

Говори безсмислици, определящи ме като несериозен.

Като в психо-трилър – ще убия мъжа ти и ще те изнасиля,

оставяйки ти спомен, от мен малко по-сериозен.

Де да бях твоят Вампир,

да деля с теб самотните си нощи.

А ти с клетата ми кръв си правиш пир,

ненаситна и ехидна, искаш още, още, още...

Проклета си от моите, навярно безсмислени за теб, слова.

Дано съзреш безсмислието на здравия си разум.

И потънала в мъжки ласки и в суета,

да си останеш същата – с ум във вакуум.

Не целя да те обидя, целя да те засегна.

Не с лошо, нито с добро – едва ли...

... А просто спокойно до теб исках да си легна,

но това са мечти, свръхреално измечтани.

А сега умри, любима моя Дулсинея,

умри и виж къде те чакам аз.

На онази, посипана с есенни листа, алея,

където се целунахме, за първи път, в екстаз.

Потъни в спомена за мен, избледнял от безразличие.

Потъни мислено в прегръдките ми цветни.

А аз, безцеремонно, без капчица двуличие,

признавам – влюбен съм в теб, ах, Цвети, Цвети, Цвети...