Умри, любов моя
Умри, любов моя
Махни се, мразя те, обичам те, ще те убия!
Говори безсмислици, определящи ме като несериозен.
Като в психо-трилър – ще убия мъжа ти и ще те изнасиля,
оставяйки ти спомен, от мен малко по-сериозен.
Де да бях твоят Вампир,
да деля с теб самотните си нощи.
А ти с клетата ми кръв си правиш пир,
ненаситна и ехидна, искаш още, още, още...
Проклета си от моите, навярно безсмислени за теб, слова.
Дано съзреш безсмислието на здравия си разум.
И потънала в мъжки ласки и в суета,
да си останеш същата – с ум във вакуум.
Не целя да те обидя, целя да те засегна.
Не с лошо, нито с добро – едва ли...
... А просто спокойно до теб исках да си легна,
но това са мечти, свръхреално измечтани.
А сега умри, любима моя Дулсинея,
умри и виж къде те чакам аз.
На онази, посипана с есенни листа, алея,
където се целунахме, за първи път, в екстаз.
Потъни в спомена за мен, избледнял от безразличие.
Потъни мислено в прегръдките ми цветни.
А аз, безцеремонно, без капчица двуличие,
признавам – влюбен съм в теб, ах, Цвети, Цвети, Цвети...
© Михаил Попов All rights reserved.
