4 feb 2015, 9:19

Унес

854 0 0

                        "I need you more than dope..."

Да погледнеш ти в дъното на чашата,
да видиш кубчетата лед от уискито,
а хората говорят си по масите
и сякаш обич винаги е имало,
сякаш вчера беше, кога ангели

танцуваха в синхрон около нас,
а сърцата ни, от слама май направени,
горяха и горяха, час след час.
И кой би предположил, че сценарият

би имал този тъжен край,

съсухрящата кашлица на дявола
да прекъсне цъфналия Рай...

Огънят изчезна от сърцето ѝ,
ледът обхвана всяка нейна вена,
сбръчка се, посърна в миг лицето ѝ,
от болката припадна, покосена.
И помня, че видях аз в очите ѝ
угасващия пламък на живота,
загина тя, в ръцете ми косaтa ѝ
остана и не можах да сторя
нищо
и чувствам се виновен,
че не оспорих
вината ѝ пред хората...
След толкоз мъка, драми и нещастия
остана  да се върна в настоящето,
да погледна аз отново в чашата
и да зърна ледовете разтопени,
но избягах бърз от хората и масите,
без да опитам и от уискито,
че не исках да оставам неоправени
сделките с Бога и с Дявола..
                                  19.01.2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...