Унес

                        "I need you more than dope..."

Да погледнеш ти в дъното на чашата,
да видиш кубчетата лед от уискито,
а хората говорят си по масите
и сякаш обич винаги е имало,
сякаш вчера беше, кога ангели

танцуваха в синхрон около нас,
а сърцата ни, от слама май направени,
горяха и горяха, час след час.
И кой би предположил, че сценарият

би имал този тъжен край,

съсухрящата кашлица на дявола
да прекъсне цъфналия Рай...

Огънят изчезна от сърцето ѝ,
ледът обхвана всяка нейна вена,
сбръчка се, посърна в миг лицето ѝ,
от болката припадна, покосена.
И помня, че видях аз в очите ѝ
угасващия пламък на живота,
загина тя, в ръцете ми косaтa ѝ
остана и не можах да сторя
нищо
и чувствам се виновен,
че не оспорих
вината ѝ пред хората...
След толкоз мъка, драми и нещастия
остана  да се върна в настоящето,
да погледна аз отново в чашата
и да зърна ледовете разтопени,
но избягах бърз от хората и масите,
без да опитам и от уискито,
че не исках да оставам неоправени
сделките с Бога и с Дявола..
                                  19.01.2015г.