19 mar 2009, 1:26

Упадъкът

  Poesía » Otra
1.5K 0 33

Не е случайна
тази инфантилност
на грозния пазар

на суетата.
Фанфари на
сергиена
сервилност.
Последствия от дара
на змията.

Последвалото
гонене от Рая.
За хапката.
На плътско наслаждение.
Преследване на
резенче от пая.
В забравено
духовно заточение.

Откакто го създаде
Бог Адам.
Средата се измества
центробежно.
Реброто е извадено.
Дотам,
че тлен със силикон
се преподрежда.

Не е прокоба.
Тази прокълнатост.
Да търсим по месарски
късче плът.
Което да изсмучем
осъзнато.
И всеки да си тъпче
своя път.

Но тази припозната
идентичност -
да ръфаме по кучешки
от брата,
завинаги вкопава
първобитност.
Юмручено набивана
в душата.

Останки от
нагризаната вяра.
Омешани с
човешките отпадъци.
Душевен глад ли?
Нищо! - На пазара
Адамови ребра
продават ябълки.

редактирано - 27.03.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Попаднах слуайно чак сега, но съм очарована от болезнената истина, пресътворена в един хубав стих!
  • ХА!! Позачетох те!
    ....Едно адамово ребро,
    гризейки ябълки нахално,
    открехнах твоето листо..
    със любопитство най-банално..
  • Когато излезе на хартиен носител, свирни, ще дотичам да си купя това книжле. Няма да има второ като него, еле пък ако и следващият ти стих от 29.03.2009г е публикуван в нея... От мен 10... , но поради отсъстваща..., ще ти пиша 6...
  • еталоните от медиите изядоха забранения плод, Тома...
  • Не мисля ,че за грозната действителност са виновни поетите.Стиховете ми харесаха,звучат актуално.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...