19 mar 2009, 1:26

Упадъкът

  Poesía » Otra
1.5K 0 33

Не е случайна
тази инфантилност
на грозния пазар

на суетата.
Фанфари на
сергиена
сервилност.
Последствия от дара
на змията.

Последвалото
гонене от Рая.
За хапката.
На плътско наслаждение.
Преследване на
резенче от пая.
В забравено
духовно заточение.

Откакто го създаде
Бог Адам.
Средата се измества
центробежно.
Реброто е извадено.
Дотам,
че тлен със силикон
се преподрежда.

Не е прокоба.
Тази прокълнатост.
Да търсим по месарски
късче плът.
Което да изсмучем
осъзнато.
И всеки да си тъпче
своя път.

Но тази припозната
идентичност -
да ръфаме по кучешки
от брата,
завинаги вкопава
първобитност.
Юмручено набивана
в душата.

Останки от
нагризаната вяра.
Омешани с
човешките отпадъци.
Душевен глад ли?
Нищо! - На пазара
Адамови ребра
продават ябълки.

редактирано - 27.03.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Попаднах слуайно чак сега, но съм очарована от болезнената истина, пресътворена в един хубав стих!
  • ХА!! Позачетох те!
    ....Едно адамово ребро,
    гризейки ябълки нахално,
    открехнах твоето листо..
    със любопитство най-банално..
  • Когато излезе на хартиен носител, свирни, ще дотичам да си купя това книжле. Няма да има второ като него, еле пък ако и следващият ти стих от 29.03.2009г е публикуван в нея... От мен 10... , но поради отсъстваща..., ще ти пиша 6...
  • еталоните от медиите изядоха забранения плод, Тома...
  • Не мисля ,че за грозната действителност са виновни поетите.Стиховете ми харесаха,звучат актуално.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...