19.03.2009 г., 1:26 ч.

Упадъкът 

  Поезия » Друга
1248 0 33

Не е случайна
тази инфантилност
на грозния пазар

на суетата.
Фанфари на
сергиена
сервилност.
Последствия от дара
на змията.

Последвалото
гонене от Рая.
За хапката.
На плътско наслаждение.
Преследване на
резенче от пая.
В забравено
духовно заточение.

Откакто го създаде
Бог Адам.
Средата се измества
центробежно.
Реброто е извадено.
Дотам,
че тлен със силикон
се преподрежда.

Не е прокоба.
Тази прокълнатост.
Да търсим по месарски
късче плът.
Което да изсмучем
осъзнато.
И всеки да си тъпче
своя път.

Но тази припозната
идентичност -
да ръфаме по кучешки
от брата,
завинаги вкопава
първобитност.
Юмручено набивана
в душата.

Останки от
нагризаната вяра.
Омешани с
човешките отпадъци.
Душевен глад ли?
Нищо! - На пазара
Адамови ребра
продават ябълки.

редактирано - 27.03.2009

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Попаднах слуайно чак сега, но съм очарована от болезнената истина, пресътворена в един хубав стих!
  • ХА!! Позачетох те!
    ....Едно адамово ребро,
    гризейки ябълки нахално,
    открехнах твоето листо..
    със любопитство най-банално..
  • Когато излезе на хартиен носител, свирни, ще дотичам да си купя това книжле. Няма да има второ като него, еле пък ако и следващият ти стих от 29.03.2009г е публикуван в нея... От мен 10... , но поради отсъстваща..., ще ти пиша 6...
  • еталоните от медиите изядоха забранения плод, Тома...
  • Не мисля ,че за грозната действителност са виновни поетите.Стиховете ми харесаха,звучат актуално.
  • Ами аз мисля, че тук се говори за самозабравяне. Не знам дали има толкова отчетлива полова обособеност като поглед.

    Малко хм, интепретирано се вижда. Аз далеч нямам еднакво отношение към всички жени.

    магнум, нямаше нужда да го махаш чак. Просто ми беше интересно дали специално съм заслужил умалителната наставка.

    Благодаря на всички.
  • Аз пък мисля ,че е много обидно по този начин да се гледа на жената и да се слагат всички под един знаменател!Може би имаш причина Тома/ много те харесвам как пишеш/да напишеш този стих , но не всички са такива....
  • Много харесах !
  • ами Всички тук се познаваме "виртуално"...
    но няма проблеми,махам го.
  • опа! значи... паметта
    ба*и как се изложих!.. пред цело село...
  • Отношението към жената ли? Имам съвсем добронамерено отношение към жената. Май някои интерпретации са прекалено спекулативни.

    Доре, още не съм си нанесъл корекциите. Та, не знам какво имаш предвид.

    Магнум, винаги ли така фамилиарничиш с хора, които не познаваш?
  • Я! Стихото си го бива!
  • ти на това "малки" промени ли му викаш?! (не съм в грешка, надявам се, че нещо напоследък паметта...)

    п.п. пак ДА, де! да не си помислиш...
  • Аплодисменти! /картина-"Страстите човешки"/
  • харесах постройката, звученето.
    не харесах отношението към жената, но това е личен избор.
    аз съм по по простичките думички и в този стих ми идват малко в повече. малко по "Откровенски", отколкото ми се иска
  • Извини ме поете, не съм се изразила правилно може би!
    Не ме е срам, че съм жена. Срам ме е, че може да се гледа на жената като на ребро адамово донесло само неприятностите
  • всички кучета махат с опашка
    игриво
    закачливо
    някои с извадена от дупето

    а жените се усмихват
    ... винаги
    :
  • Здравейте!

    Ех, Библейските интерпретации често може да се окажат спекулативни.

    Не е нужно да има "срам, от това, че съм жена" - звучи нелепо.
    Не по-малко нелепо звучи "горда, че съм жена". Всъщност, май още по-зле седи.

    Това е даденост, която не избираме ние. В следващия живот може и аз да съм жена - е, отсега да ме е срам ли?

    А на Костадинов специално ще отговоря, че начините да "усмихваш жени" са разнообразни, но определено кокершпаньолското веене на опашленце не е моят.

    Благодаря на всички за прочита.

    П.П. С прискърбие ще отбележа, че неминуемо стихът ще претърпи малки промени, защото така не ме кефи достатъчно. За което специално благодаря на Елишка и една от шизоидните личности, населяваща еластичното ми тело.
  • Няма случайни неща, дори и за инфантилността има причини!
    За сервилността също!
    Поздрав за стиха!
  • Здрасти, Тома!
    Един от най-добрите ти стихове, според мен!
    Радвам се, че имам удоволствието да чета такава поезия...
  • прекрасен стих, интересно решен и изразяващ и позиция по определен въпрос...лошото е огромния негативизъм изразен към "реброто адамово"...
  • Тома, казал си всичко - от ясно по-ясно!
    / след прочита ме е срам, че съм жена!/
    Но те аплодирам!
  • има дви три финта дето са наистина ... забавно- тежки (става ли така)
    добре изразена Лична позиция
    ще си позволя малко отклонение
    видях в коментар - вървиш нагоре - (да, за друго става въпрос но все пак) чел съм ти първите стихове които са розово- лигаво- влюбени... и сега си мутирал до това ...
    интересно ми е
    по голям и силен ли един мъж който разплаква жените
    или този който ги кара да се усмихват...

    ... тук отговор май няма ... въпрос на избор
    това относно "момента със жената"

    иначе , да

    Не е случайна
    тази инфантилност
    на грозния пазар
    на суетата.
    Фанфари на
    сергиена
    сервилност.
    (и тук други някакви по небанални два реда и се съгласих)
  • Тома, то просто няма какво да каже човек при такъв стих... Мисля, че Ели се е изразила много точно. Това бих ти казала и аз, но ще добавя благодарност за това, че ни напомни как изглежда и какво поражда поезията. Благодаря!
  • Върна ме в средновековието с този стих...
  • Добра поезия от чисто човешките ми елементарни познания относно разпознаването и!
    Прочела стихът като ЖЕНА, обаче много ме заболя! Смазващо е!
    СРАМ МЕ Е, че съществува такъв поглед върху жената!!!
    За съжаление причините да го има са неоспорими!
  • е те това Е!!! благодаря!
    -------------------------
    в крачка ще си позволя на глас ще споделя нещо, което ме гложди от някое време насам... коментарите ти, Тома... ако звучат ТАКА /не стихотворно, де /, ще целят точно в десятката, без да са вулгарни... и ще болят мнооого повече... но ти сам го знаеш...
    извини ме за отклонението!

    п.п. жес-то-кооооо! да!
  • Аплодисменти!
  • !!!
    Хареса ми!
  • Това стихотворение си заслужава всяка дума! Цялото е много, много добро, но има няколко момента - убийствено силни! Тръгнал си нагоре по стълбата, Тома. Не слизай никога!
    Благодаря за "храната", която ми даваш, под формата на поезия! Специално те поздравявам за горенаписаното!
  • Точно от този автор очаквах точно това. Този път наистина не може да се изисква повече. И надали може да се каже по-точно и болезнено красноречиво.
  • !!!
  • Тома приветствам твоята позиция, заставам зад нея. За мен е чест!
Предложения
: ??:??