8 jun 2017, 14:32

Упорство

  Poesía
374 1 1

Всяка сутрин
имам сеща с Вятъра
да му измитам следите;
и с Къпините –
да почиствам бодлите им
от нападалите листа;
и със Слънцето –
да му стъкна огнището,
за да стопля парченцата лед по лицето му;
след което в отплата
те ми показват накъде да вървя.

Поемам пътя към Планината –
нагоре към върховете ѝ,
скрити в мъглите;
към Боровете и Смърчовете,
скрити в снега;
към Орловите гнезда.

Не ме е страх
от търкалящи се Морени!

А там горе си Ти!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...