8 июн. 2017 г., 14:32

Упорство

370 1 1

Всяка сутрин
имам сеща с Вятъра
да му измитам следите;
и с Къпините –
да почиствам бодлите им
от нападалите листа;
и със Слънцето –
да му стъкна огнището,
за да стопля парченцата лед по лицето му;
след което в отплата
те ми показват накъде да вървя.

Поемам пътя към Планината –
нагоре към върховете ѝ,
скрити в мъглите;
към Боровете и Смърчовете,
скрити в снега;
към Орловите гнезда.

Не ме е страх
от търкалящи се Морени!

А там горе си Ти!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...