6 abr 2008, 9:33

Упование

1K 0 1

            Упование

 

Смутения ти поглед аз отново срещам

и дълго търся в него твоите черти,

но ето, в ъгълчето там съглеждам

една сълза издайно да блести.

 

И с тази мъничка искрица

аз свързвам любимия човек.

Човекът, който ме обича,

човекът, който е за мен човек.

 

Пътят ми в живота ще е труден

и рядко ще ме среща радостта,

но щом съм в тебе аз сигурен,

презрял я бих опасността.

 

Във труден час до мене щом застанеш,

аз мигом се превръщам във Икар

и бих те молил да останеш,

и да си верен мой другар.

 

И няма да е страшна нам тогава

на бурите житейски яростта,

защото тя ще ни калява,

защото нас ни свързва любовта.

 

Това съзвучие велико

на мисли, чувства, на дела,

това единство на мечтите,

навярно то е любовта.

 

1986 г.

гр. В. Търново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...