6.04.2008 г., 9:33

Упование

1K 0 1

            Упование

 

Смутения ти поглед аз отново срещам

и дълго търся в него твоите черти,

но ето, в ъгълчето там съглеждам

една сълза издайно да блести.

 

И с тази мъничка искрица

аз свързвам любимия човек.

Човекът, който ме обича,

човекът, който е за мен човек.

 

Пътят ми в живота ще е труден

и рядко ще ме среща радостта,

но щом съм в тебе аз сигурен,

презрял я бих опасността.

 

Във труден час до мене щом застанеш,

аз мигом се превръщам във Икар

и бих те молил да останеш,

и да си верен мой другар.

 

И няма да е страшна нам тогава

на бурите житейски яростта,

защото тя ще ни калява,

защото нас ни свързва любовта.

 

Това съзвучие велико

на мисли, чувства, на дела,

това единство на мечтите,

навярно то е любовта.

 

1986 г.

гр. В. Търново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...