p74poli (ЛЪЧИСТА)
297 99
10 abr 2013, 9:29  

Упование 

  Poesía » Filosófica
590 0 2

Упование


 

Безсънни мисли в тебе тлеят
отекнали в неканени вини,
огромни бездни в мрака зеят
и се сриваш в черни дълбини.


Потъваш в тях като обречен,

но в този бездиханен полусън

съзираш някъде напред далече:

искра надежда в мрака вън.

 

Ти носиш мъка във гърдите

от немощ и безсилие в света;

от кладите изпепелили дните

на мойта и на твойта свобода.


Навярно затова се връщаш

при своя върл и безпощаден враг,

за да надвиеш страх и чувства

и да вървиш: и в светлина и в мрак.

 

И в пепелта на хиляди пустини
надмогваш усета да бъдеш сам.
Ти никога не просиш милостини,
вървиш напред - едвам, едвам.


Безсънни мисли в тебе тлеят,

но вече залюлян си в светлини!

В сърцето ти звънят и пеят:

безкрайни хоризонти, бъднини!


 

 

 Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??