Упование
Упование
Безсънни мисли в тебе тлеят
отекнали в неканени вини,
огромни бездни в мрака зеят
и се сриваш в черни дълбини.
Потъваш в тях като обречен,
но в този бездиханен полусън
съзираш някъде напред далече:
искра надежда в мрака вън.
Ти носиш мъка във гърдите
от немощ и безсилие в света;
от кладите изпепелили дните
на мойта и на твойта свобода.
Навярно затова се връщаш
при своя върл и безпощаден враг,
за да надвиеш страх и чувства
и да вървиш: и в светлина и в мрак.
И в пепелта на хиляди пустини
надмогваш усета да бъдеш сам.
Ти никога не просиш милостини,
вървиш напред - едвам, едвам.
Безсънни мисли в тебе тлеят,
но вече залюлян си в светлини!
В сърцето ти звънят и пеят:
безкрайни хоризонти, бъднини!
Лъчиста
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
