10 oct 2004, 0:48

Упрек от обич

  Poesía
2.1K 0 0
Защо по някой ти отново тичаш
и то такъв, когото не обичаш
и той със тебе пак се подиграва
и с трохи от обич те дарява?
***
Но кой съм аз да те виня
и сметка аз да ти държа,
но болно ми е на душата
така да си играеш със съдбата!
***
Лошо ми е и когато страдаш
и от високо пак отново падаш,
ти унижаваш се във моите очи,
а от това повярвай много ме боли!
***
Но ще се опълчиш, имаш шанс,
дори изпаднала във транс
ти своята съдба ше промениш
и моята душа ще покориш!
24.03.03г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...