Някъде далече в тишината,

където царува самотата

живее едно дете на мрака,

което седи и чака

да дойде този ден

за него съкровен

и над земята да се надигне

и буря да се вдигне

както никога до сега

да погълне светлата доброта.

Да се храни с човешкото нещастие

и да убива сладкото щастие.

Да руши и да вилнее

да го спре - никой не ще посмее.

Слънцето като призрак изчезва

и светлината ярка я последва.

Мрак се стели навред

и черни облаци летят безчет.

Малката светулчица изгасва,

а нощта все така пораства

и хиляди тайни крие тя

зад бялата непрогледна мъгла.