1 may 2007, 8:36

Ураган

  Poesía
954 0 1
 

                                                                

 Някъде далече в тишината,

където царува самотата

живее едно дете на мрака,

което седи и чака

да дойде този ден

за него съкровен

и над земята да се надигне

и буря да се вдигне

както никога до сега

да погълне светлата доброта.

Да се храни с човешкото нещастие

и да убива сладкото щастие.

Да руши и да вилнее

да го спре - никой не ще посмее.

Слънцето като призрак изчезва

и светлината ярка я последва.

Мрак се стели навред

и черни облаци летят безчет.

Малката светулчица изгасва,

а нощта все така пораства

и хиляди тайни крие тя

зад бялата непрогледна мъгла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Амелия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...