1 may 2007, 8:36

Ураган

  Poesía
951 0 1
 

                                                                

 Някъде далече в тишината,

където царува самотата

живее едно дете на мрака,

което седи и чака

да дойде този ден

за него съкровен

и над земята да се надигне

и буря да се вдигне

както никога до сега

да погълне светлата доброта.

Да се храни с човешкото нещастие

и да убива сладкото щастие.

Да руши и да вилнее

да го спре - никой не ще посмее.

Слънцето като призрак изчезва

и светлината ярка я последва.

Мрак се стели навред

и черни облаци летят безчет.

Малката светулчица изгасва,

а нощта все така пораства

и хиляди тайни крие тя

зад бялата непрогледна мъгла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Амелия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...