1 may 2007, 8:36

Ураган

  Poesía
953 0 1
 

                                                                

 Някъде далече в тишината,

където царува самотата

живее едно дете на мрака,

което седи и чака

да дойде този ден

за него съкровен

и над земята да се надигне

и буря да се вдигне

както никога до сега

да погълне светлата доброта.

Да се храни с човешкото нещастие

и да убива сладкото щастие.

Да руши и да вилнее

да го спре - никой не ще посмее.

Слънцето като призрак изчезва

и светлината ярка я последва.

Мрак се стели навред

и черни облаци летят безчет.

Малката светулчица изгасва,

а нощта все така пораства

и хиляди тайни крие тя

зад бялата непрогледна мъгла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Амелия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...