Уроците на Любовта
Без думи често тръгва любовта,
тъй както и без думи тя дошла е,
затръшната поредната врата,
на болката ни пътища проправя.
Там няма радост. Няма светлина.
Душата ни помръкнала умира.
Раздялата крещи от тишина,
в сух кладенец вика си скрила.
И нищо, че навън денят искри,
че лято е проходило в небето,
дъждът в сърцата пада на сълзи,
изгубено проплаква в нас детето.
Така е днес, боли... ще преболи,
любов ли е, знам, диря ще остави,
и вярата, че нашите съдби,
случайно не, в общ път са се събрали.
Дори за малко тя да продължи,
уроци учим, нужни ни за после,
когато мъдростта ни посребри,
от спомените нейни да се топлим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
