Уроците на Любовта
Без думи често тръгва любовта,
тъй както и без думи тя дошла е,
затръшната поредната врата,
на болката ни пътища проправя.
Там няма радост. Няма светлина.
Душата ни помръкнала умира.
Раздялата крещи от тишина,
в сух кладенец вика си скрила.
И нищо, че навън денят искри,
че лято е проходило в небето,
дъждът в сърцата пада на сълзи,
изгубено проплаква в нас детето.
Така е днес, боли... ще преболи,
любов ли е, знам, диря ще остави,
и вярата, че нашите съдби,
случайно не, в общ път са се събрали.
Дори за малко тя да продължи,
уроци учим, нужни ни за после,
когато мъдростта ни посребри,
от спомените нейни да се топлим.
© Таня Мезева All rights reserved.
